Великденски заклинания за изчистване от негативна енергия и привличане на светлината.

Игор Попович е качил два вида заклинания подходящи за днешният Великден.
Едното е за привличане на щастие и здраве, а другото за изчистване от негативна енергия.

Заклинание на Пасха за привличане на щастие и здраве. Чете се днес на Великден и цялата светла седмица след това.
Чете се по три пъти със запалена свещ или без.

Текст Пасхального Заклинания: "Христос воскрес! Радуется свет, а мне злосчастья больше нет. Христос воскрес! В дом счастье идёт, богатство приплывёт. Христос воскрес! Здоровья полный воз мне Бог принёс. Как люди любят Пасху и чтут, так бы счастье да удача меня любили, повсюду за мной следом ходили. Как колокола звонят и поют, так добрые дела меня обовьют. Буду Богу молиться, Христа славить, о Божьей помощи просить, молитву приносить. Христос воскрес!"

Мой превод на български :

Христос Возкресе! Радва се светът , а за мен злощастие повече няма.
Христос Возкресе! В домът щастието идва, богатството ще приидва.
Христос Возкресе! Пълно здраве върху мен Бог ще принесе.
Както хората обичат и почитат Пасха , така и щастието и успехът ме обичат, навсякъде след мен вървят.
Както камбаните звънят и пеят, така и добрите дела мен ще ме обсебят.
На Бог ще се помоля, Христа ще възхваля, за Божията помощ ще се помоля, молитва ще донеса. Христос Возкресе!


❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

Мощна очистка "Чуден кръст" , може да ви избави от различни видове негативна енергия.
Чете се по три пъти или се слуша , по всяко време.

ВЫЧИТКА «ЧУДЕН КРЕСТ» ОТ РАЗНЫХ ПОРЧ, ЭНЕРГОСУЩНОСТЕЙ И КРАЖИ ДУШИ 💐«Иису́се, сла́досте серде́чная; Иису́се, крепосте теле́сная. Иису́се, све́тлосте душе́вная; Иису́се, быстрото́ у́мная. Иису́се, ра́досте со́вестная; Иису́се, наде́ждо изве́стная. Иису́се, па́мяте предве́чная; Иису́се, похвало́ высо́кая. Иису́се, сла́во моя́ превознесе́нная; Иису́се, жела́ние мое́, не отри́ни мене́. Иису́се, Па́стырю мой, взыщи́ мене́; Иису́се, Спа́се мой, спаси́ мене́. Иису́се, Сы́не Бо́жий, поми́луй мя. Во имя Отца и Сына и Святого Духа, и ныне и присно и вовеки веков, аминь.
Стану я, раб Божий (имярек), благословясь, пойду перекрестясь в чистое поле под восточную сторону.
Есть под восточной стороной святое Окиян море.
На том святом Окиян море есть велик остров.
На том острове есть свята церковь. Службу там правят, Воскресение Христово славят.
А возле церкви той есть Латырь камень.
И как тот Латырь камень с места не ворохнулся тридевять лет.
А ныне, в час Воскресения, тот камень с места ворохнулся.
Из-под того каменя Латыря выходит старец святой, выносит чуден крест, второй золотой, третий поклонной.
Отпахивает крест, отмахивает от меня, раба Божия (имярек), порчи, уроки, прикосы, призоры, насолы, наброды денные, полуденные, ночные, водяные, лесные, земляные, муравейные, каменные, овсенные, банные, и всякого огненного змия, и щекотунью, и духа лихого, и врага злого, и свою думу – лихое помышление, от лиха мужа помысленника, от старца, от старицы, от схимника, от схимницы, от белца, от белицы, отрока, отроковицы, от блудника, от блудницы, от колдуна, от колдуньи, от ведуна, от ведуньи, от сутулого, от горбатого, от частозуба, от редкозуба, от киловатого, от желватого, сзади находящего, спереди стретящего, из зауголья, из-под тулья глядящего.
Двенадцать недугов, двенадцать болезней, двенадцать порч-сестёр, подите прочь от меня, раба Божия (имярек), к крёстному брату, который брат крестной лесные кресты режет.
Аще же вы не пойдёте прочь от меня, раба Божия (имярек), помолюся истинному Христу, небесному царю, Пречистой Богородице.
Сам Иисус Христос, Пречистая Богородица, Царица Небесная спущаются с небес, емлют свой чуден крест, второй золотой, третий поклонной.
Отпахивают, отмахивают, прочь отганивают от раба Божия (имярек) все двенадцать болезней, двенадцать порч-сестёр со востоку на запад, в каменные горы, в глубокие пещеры и осеняют чУдным крестом, и там погинут они во веки веков.
Словам моим всем чуден крест и аминь»


На имярек си казвате името.
Ако не може да четете текста в оригинал , слушате и го следите и си казвате името. Ако имам време мога да се опитам да го преведа.

Искам да благодаря на Игор Попович за добрината и милосърдието, с което ни споделя знанията си в борбата с Дявола и злото. Българите толкова са я закъсали, че чак ми се плаче.
Искам да му пожелая здраве, щастие и благоденствие на него и хората, които обича.
Искам да споделя, че вече усещам положителното въздействие на помощта му. Благодаря!
Христос Возкресе!

Антихристът вече се активизира

Не знам дали се усещате какво се случва, н в момента Антихристът е навирил рогата си и беснее с ярост и сила.
За да осмислите какво се опитвам да ви кажа, прочетете внимателно текста. Интересени  увлекателен е .

 "Слизането на Благодатния огън тази година се очаква на 26 април

Възкресение Христова – Пасха, преди което се извършва чудото на Благодатния огън, е най-великото събитие за християните, знак за победата на Спасителя над греха и смъртта и начало на един нов свят, изкупен и осветен от Господ Иисус Христос.

Вече две хиляди години православните християни и представителите на други християнски деноминации посрещат своя най-голям празник – Възкресение Христово (Пасха) в храма на Божи Гроб в Йерусалим. В тази най-голяма християнска светиня се намира Гробът, в който е бил погребан и е възкръснал Христос; Светите Места, където Спасителят бил осъден и разпънат на кръст заради нашите грехове.

Всеки път всички, които на Пасха са вътре в храма и близо до него, стават свидетели на слизането на Благодатния Огън (Светлина).

Историята

Благодатният Огън се появява в храма от две хилядолетия. Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска (IV век). В тях има описания и на по-ранни слизания. По свидетелството на апостолите и светите отци, нетварната Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър: "Петър видя не само с телесните си очи, но и с високия си апостолски ум, че Гробът е изпълнен със светлина, макар да беше нощ" четем у Григорий Нисийски. "Петър застана пред Гроба и се ужаси, виждайки светлина в него", пише св. Йоан Дамаскин. Евсевий Памфил разказва в своята "Църковна история", че когато веднъж не стигнало маслото в кандилата, патриарх Наркис (IІІ в.) благословил да налеят в тях вода от Силоамския купел. Слезлият от небето огън запалил кандилата и те светели по време на цялата пасхална служба. Сред ранните свидетелства има такива на мюсюлмани и католици. Латинският монах Бернард (865 г.) пише в своя итинерарий (пътепис): "В Света Събота, която е навечерието на Пасха, службата започва рано и след отслужването й се пее Господи помилуй до момента, в който слиза Ангелът и се запалват кандилата, висящи над Гроба".

Церемонията

Литанията (църковната церемония) на Светия Огън започва приблизително денонощие преди началото на Православната Пасха, която, както е известно, се празнува в различен ден спрямо другите християни. В Храма на Божи Гроб започват да се събират поклонниците, желаещи да видят с очите си слизането на Благодатния Огън. Сред присъстващите винаги има много инославни християни, мюсюлмани, атеисти, церемонията е следена от еврейската полиция. В самия храм се побират до 10 хиляди души, целият площад пред него и галериите на околните сгради също се изпълват с народ – количеството на желаещите е много по-голямо от възможностите на храма.

"Предната вечер в храма вече всички свещи, кандила, паникадила бяха загасени. Сравнително неотдавна (в началото на XX в. – ред.) грижата за това беше много строга: турските власти правеха най-строг обиск в параклиса; по нашепвания на католиците се е стигало дори до обискиране на джобовете на свещенодействащия митрополит, наместника на Патриарха…"

В средата на ложето на Живоносния Гроб се слага кандило, напълнено с масло, но без огън. По цялото ложе се разхвърлят парченца памук, а по краищата му се прокарва лента. Така приготвената след огледа на турските заптиета, а днес на израелската полиция Кувуклия (Параклисът над Божи Гроб) се заключва и запечатва от местния ключар-мюсюлманин.

"И ето че сутринта на Велика Събота, в 9 часа местно време, започнаха да се проявяват първите признаци на Божествената сила: чуха се първите гръмотевици, а при това навън беше ясно и слънчево. Те продължаваха в течение на три часа (до 12 ч.). Храмът започна да се озарява с ярки припламвания на светлина. Ту в едно, ту в друго място започнаха да блясват небесните зари, предвещаващи слизането на Небесния Огън," пише един от очевидците.

"В два и половина удрят камбаната в патриаршията и оттам започва шествието. В дълга черна върволица влиза гръцкото духовенство в храма, следвано от Негово Блаженство Патриарха. Той е в пълно облачение, сияеща митра и панагии. Духовенството отминава с бавни крачки "камъка на Миропомазването", върви към подиума, съединяващ Кувуклията и храма, и прекосявайки тясното пространство между двете редици въоръжени турци, едва сдържащи натиска на тълпите, изчезва в големия олтар на храма", разказва един поклонник от старо време.

20-30 минути след запечатването на Кувуклията в храма нахлуват православните арабски младежи, чието присъствие също е задължителен елемент от Пасхалните тържества. Младите араби седят като ездачи върху раменете един на друг. Те молят Божията Майка и Господа да дадат на православните Благодатния Огън: "Иля дин, иля вил ел Месиа!" ("няма друга вяра освен православната, Христос е истински Бог!"), скандират те. Европейските богомолци, свикнали да изразяват по друг начин чувствата си, навикнали на спокойни богослужения, биват често потресени от това поведение на местната арабска младеж. Господ обаче ни е напомнил, че приема това детски наивно и чистосърдечно обръщане към Него:

"По времето, когато Йерусалим бил под британска власт, английският губернатор се опитал веднъж да забрани тези "дивашки" танци. Патриархът се молел два часа в Кувуклията: огънят не слязъл. Тогава патриархът на своя отговорност заповядал да пуснат арабите… И огънят слязъл". Арабите сякаш се обръщат към всички народи: "Господ потвърждава правилността на нашата вяра със слизането на Благодатния Огън в навечерието на православната Пасха! А в какво вярвате вие?"

"Изведнъж в храма над Кувуклията се появи малко облаче, от което заръси дъждец. Аз бях недалеч от Кувуклията, затова и върху мен, грешния, паднаха няколко пъти капчици роса. Помислих, че навън сигурно вали дъжд, а покривът на храма не е плътен, та затуй водата влиза и вътре. Но тук гърците завикаха: "Роса, роса…" Благодатна роса слезе върху Кувуклията и намокри памука, лежащ върху Божи Гроб. Това бе втората проява на Божията Сила", пише един от поклонниците.

В Храма влиза процесия – йерарсите на християнските конфесии, празнуващи Пасха. В края на процесията върви православният патриарх, съпровождан от арменския патриарх и свещенослужители. Процесията минава покрай всички паметни места в храма: светата горичка, където е бил предаден Христос, мястото, където е бил бит от римските легионери, Голгота, където е разпънат, камъка на Помазването, на което тялото Му е приготвено за погребение.

Процесията стига до Кувуклията и я обикаля три пъти. След това православният патриарх застава срещу входа в Кувуклията; свалят одеждите му и той остава само по платнен подрасник, за да се вижда, че не пренася в пещерата кибрит или каквото и да е, способно да запали огън. По турско време придирчивият "контрол" бил осъществяван от турските еничари, които обискирали патриарха преди влизането му в Кувуклията.

В надеждата си да хване православните в измама, градското мюсюлманско началство слагало навсякъде из храма турски войници с голи ятагани, готови да отсекат веднага главата на всеки, който бъде забелязан, че внася или пали огън. Но никой така и не бил уличен в това през цялата история на турското владичество. Понастоящем патриархът минава през контрола на израелските полицаи.

Малко преди влизането на патриарха служител внася в пещерата голямо кандило, в което трябва да се запали главният огън, и 33 свещи – по броя на годините на земния живот на Спасителя. След това православният и арменският патриарси (последният също съблича горните си одеяния преди да влезе в пещерата) влизат вътре. Отвън ги запечатват с голямо парче восък и слагат червена лента върху вратата; православните свещенослужители полагат върху восъка своите печати. В това време в храма се гаси светлината и настъпва напрегната тишина – чака се. Присъстващите се молят и изповядват греховете си, молейки Господа да даде Благодатния Огън.

Всички, които се намират в храма, очакват търпеливо патриархът да излезе с Огъня в ръце. Впрочем, мнозина чакат не само с търпение, но и със страх и трепет: според преданието на Йерусалимската Църква се смята, че денят, когато Благодатният Огън не слезе, ще бъде последен за хората в Храма, а самият Храм ще бъде разрушен. Поради това поклонниците обикновено се причастяват преди идването си в святото място.

Молитвата и обредът продължават до момента, в който се извърши чудото, очаквано от всички. През различни години мъчителното чакане е траело от пет минути до няколко часа.

Слизането на Огъня

Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от ярки припламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светкавици. При забавен кадър се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на Храма, от прозорците и други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.

Само след миг целият храм се оказва изпълнен с мълнии и бликове, които се струят по стените и колоните му надолу, сякаш се стичат към подножието на храма и се разливат по площада между богомолците. Едновременно с това се запалват свещите на хората във вътрешността на храма и тези отвън на площада, кандилата от двете страни на Кувуклията се запалват сами (с изключение на 13-те католически), както и някои други в пределите на храма. "Изведнъж огнена капка пада внезапно някому на лицето, в тълпата се чува вик на потресеност и възторг. Огън пламти в олтара на Католикона! Ярка искра и пламък – като огромно огнено цвете. А Кувуклията още тъмна… Бавно, бавно, от свещ на свещ Огънят от олтара започва да спуска към нас. И в този миг гръмовен вопъл ни кара да се обърнем към Кувуклията. Тя сияе, цялата стена прелива от серебро, бели мълнии се струят по нея. Огънят пулсира и диша, а от отвора в купола на Храма от небето върху Гроба се е спуснал вертикален широк сноп светлина". Храмът или отделни негови места се изпълват със сияние, което не може да бъде оприличено на нищо – онова сияние, което, както се предполага, се е явило за пръв път по време на самото Възкресение Христово. В този момент дверите на Гроба се отварят и излиза патриархът, благославяйки събралите се и раздавайки им Благодатния Огън.

За това, как се запалва Благодатният Огън, разказват самите патриарси: "Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут". Йеромонах Мелетий цитира думите на архиепископ Мисаил: "След като влязох в Светия Гроб Господен, видях върху цялата гробна плоча да блести светлина, подобна на разпръснат дребен бисер, оцветен в бяло, синьо, червено и други цветове; той се сливаше в едно, червенееше и се превръщаше в пламък… и от този тъкмо пламък се запалват приготвените кандила и свещи".

Още когато патриархът е в Кувуклията, служители поемат от него огъня през специални отвори и го разнасят из храма; огненият кръг постепенно се разпространява из целия храм. Въпреки това не всички запалват свещите си от тази на патриарха, у някои хора те се запалват сами. "Все по-ярки и силни са припламванията на Небесната Светлина. Сега Благодатният Огън започна да лети вече по целия храм. Посипа се на ярко-синкави бисерчета над Кувуклията около иконата "Възкресение Господне", и веднага едно от кандилата се запали. Нахлу в храмовите параклиси, на Голгота (запали и на нея едно от кандилата), блесна над Камъка на Миропомазанието (тук също се запали кандило). На един човек му се овъглиха фитилите на свещите, на друг се запалиха сами снопчетата свещи. Зарите се засилваха все повече, искри се разнасяха тук и там по свещите" (“Рассказ о паломничестве в Иерусалим и прочие святые места настоятеля Спасо-Преображенской Церкви села Бронница архимандрита Илариона”). Един от свидетелите отбелязва, че свещите на жената, стояща до него, се запалвали три пъти сами, и тя два пъти се опитвала напразно да ги угаси.

На първо време – 3-10 минути, запаленият Огън притежава удивителни свойства – абсолютно не изгаря, независимо от коя свещ и къде е бил запален. Може да се види, как богомолците буквално се умиват с този Огън – топят лицето си, ръцете си в него, черпят го с шепи, и той не нанася никаква вреда, в началото не изгаря дори косите. "Запалих на едно място 20 свещи и горих брадата си с тях, и ни един косъм не се овъгли, не се сви; и угасих всички свещи и ги запалих пак от други хора, и за трети пък ги запалих – и същото беше…", пише един поклонник отпреди четири века. Капчиците восък, които падат от свещите, са наричани от поклонниците “Благодатна роса”. Като напомняне за Чудото Божие те ще останат върху дрехите на свидетелите завинаги, никакви пранета и прахове няма да ги премахнат.

Хората, които се намират по това време в храма, са изпълнени с непредаваемо и с нищо не сравнимо чувство за радост и духовно успокоение. По думите на онези, които са били на площада и в самия храм в момента на слизането на огъня, усещанията в този момент са фантастични, – от храма очевидците излизат като родени отново. Особено интересно е, че равнодушни не остават дори онези, за които Чудото противоречи на техните убеждения.

Случват се и по-редки чудеса. Кадрите на един от заснетите филми свидетелства за извършени изцеления. Визуално камерата демонстрира два такива случая, – у човек с обезобразено гниещо ухо раната, смазана от Огъня, заздравява право пред очите ни и ухото приема нормален външен вид. Показан е и случай на проглеждане на сляп с перде върху двете очи след "умиването" с Огъня.

По-нататък с благодатния Огън ще бъдат запалени кандила из целия Йерусалим, със специални самолети Огънят ще бъде доставен в Кипър и Гърция, откъдето ще бъде разпратен по целия свят. В близките до Храма на Божи Гроб райони на града свещите и кандилата в храмовете се запалват сами.

Само за православните?

Когато за пръв чуват за Благодатния Огън, мнозина инославни се опитват да укорят православните: откъде знаете, че той е даруван именно на вас? Ами ако го беше приемал представител на друга християнска конфесия? Всъщност опити за силово оспорване на православната “монополия” върху Благодатния Огън от страна на представители на други деноминации е имало, и то не един път.
Само в течение на няколко века Йерусалим е бил под властта на източните християни; повечето време, както и сега, градът е бил управляван от представители на други религии, отнасящи се недружелюбно или дори враждебно към Православието.

През 1099 г. Йерусалим бил завоюван от кръстоносците. Римската църква и местните кръстоносни владетели смятали православните за вероотстъпници и започнали да погазват правата им. Английският историк Стивън Рънсиман цитира в книгата си разказа за това на летописеца на западната църква: "Неудачно започнал първият латински патриарх на Йерусалим Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците от принадлежащите им места в Храма на Божи Гроб. След това той започнал да измъчва православните монаси, за да изтръгне от тях къде пазят Кръста и другите реликви… След няколко месеца на мястото на Арнолд дошъл Даймберт от Пиза, който стигнал още по-далеч. Той се опитал да изгони всички местни християни, дори православните, от Храма на Божи Гроб и да допуска там само латинци, отнемайки на останалите изобщо всички църковни сгради в Йерусалим или около него… Скоро дошло Божието възмездие: още през 1101 г. на Велика Събота не се извършило чудото на слизането на Светия Огън в Кувуклията, докато за участие в обреда не били поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да възвърне на местните християни техните права…".

Капеланът на йерусалимските крале-кръстоносци Фулк разказва: “Когато западните поклонници дошли за Пасха в Йерусалим, целият град бил в паника, защото Светият Огън не се явявал и верните цял ден го очаквали напразно в храма на Възкресението. Тогава като по внушение свише латинското духовенство и кралят с целия си двор отишли… в храма Соломонов, бившата Омарова джамия, която те превърнали в църква, а през това време гърците и сирийците останали до св. Гроб, раздирайки дрехите си и призовавайки с вопли Божията благодат, и тогава най-после слязъл св. Огън".

Но най-забележителният случай се извършил през 1579 г. Стопани на Храма на Божи Гроб са едновременно представителите на няколко християнски Църкви. Свещениците на арменската църква, въпреки традицията, сполучили да подкупят султан Мурад Правдиви и местните власти, и те им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън. По покана на арменското духовенство от целия Близък Изток в Йерусалим пристигнали множество техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха. Православните заедно с патриарх Софроний IV били изгонени не само от Кувуклията, но и изобщо от Храма. Там, при входа в светинята, те останали да се молят за слизането на Огъня, скърбейки за отлъчването си от Благодатта. Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило. В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православнят патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на православния, а не на арменския първосвещеник. "Всички се зарадвали, а православните араби от радост започнали да скачат и да крещят: "Ти си едничкият Бог наш, Иисус Христос, една е нашата истинска вяра – вярата на православните християни!", пише инок Парфений. По това време върху галериите на сградите около храмовия площад имало турски войници. Един от тях, на име Омер (Анвар), виждайки станалото, извикал: "Една е Православната вяра, аз съм християнин" и скочил долу върху каменните плочи от около 10 метра височина. Но младежът не загинал – плочите под краката му се разтопили като восъчни и стъпките му се отпечатали върху тях. За това, че изповядал християнството, мюсюлманите екзекутирали Анвар и се опитали да изчегъртат следите, тъй явно свидетелстващи за тържеството на Православието, но това не им се удало, и идващите в Храма и досега могат да ги видят, както и разсечената колона до дверите на храма. Тялото на мъченика било изгорено, но гърците събрали останките, които до края на XIX век се намирали в женския манастир “Велика Панагия”, източвайки благоухание.

Турските власти се разгневили силно на самонадеяните арменци. В началото дори искали да екзекутират патриарха им, но по-късно се смилили и му заповядали като назидание да следва винаги православния патриарх и да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния Огън. Въпреки че властта отдавна се е променила, обичаят се е запазил и до наши дни. Впрочем, това не бил единственият опит на мюсюлманите, отричащи Страстите и Възкресението на Господа, да попречат на слизането на Благодатния Огън. Ето какво пише известният ислямски историк Ал Бируни (IX-X вв.): "…веднъж управителят заповядал да заменят фитилите с медна жица, надявайки се, че кандилата няма да се запалят и самото чудо няма да се извърши. Но когато огънят слязъл, медта се запалила".

Трудно е да се изброят всички многобройни събития, които са се извършвали преди слизането на Благодатния Огън и в самия момент на чудото. Едно от тях обаче заслужава да се отбележи специално. Няколко пъти се е случвало ден преди слизането на Огъня или непосредствено преди него в Храма да започнат да мироточат иконите или стенописите с изображение на Спасителя. За пръв път това се случило на Разпети петък през 1572 г. Първи свидетели били двама французи, писмото на единия от тях се пази в Централната Парижка библиотека. След 5 месеца, на 24 август Шарл IX устроил в Париж Вартоломеевата нощ. През 1939 г. през нощта на Разпети петък срещу Велика събота иконата отново започнаал да точи миро. Свидетели били неколцина монаси, живеещи в Йерусалимския манастир. След 5 месеца, на 1 септември 1939 г. започнала Втората световна война. През 2001 г. това се случи отново. Всички знаем какво стана на 11 септември тази година – 5 месеца след чудото…

Източник :

Чудото на Благодатният огън

Свидетелства на гърци-духовници и цивилни за чудото на Божи гроб, за светлините, за свръхестественото самозапалване на свещите на присъстващите, още преди да е излязъл Патриарха с огъня от кувуклията.

И главната причина, заради която пиша сега. Русниците се съмняват, че от 2018-та година, Божият огън е спрял да слиза при нас простосмъртните. Според тях причината е реставрацията на гроба Господен , което според вярващите е бил осквернен.
От кого е наложена тази реставрация?
В момента когато повдигат тежката мраморна плоча , над града се завихря облак, движещ се обратно на часовниковата стрелка. Чуват се и звуци като от тръба. Ние естествено не сме осведомени, какво са наблюдавали местните.
И изумлението на руснаците идва от освещаването след реставрацията. Да освещаваш най-святото място на християните?

Това е от днес /кратко клипче на момента/. Виждате ли характерните светлини при слизането на Благодатният огън? На някой да му се запалиха сами свещите?

Целият материал от гроба Господен 

И май руснаците ще излязат прави. След всичките свидетелства за самозапалване на кандила и свещи, че целият гроб Господен сияе в светлина вижте колко са скромни днешните огънчета на църковните служители на мястото. Преди факлите имат пламъци обилни от сияйна светлина, а на тези са някакви нормални червени огънчета и на всичкото отгоре видях, че пушат в черно.
И най интересното е на 2часа и 51 минути, където може със собствените си очи да видите как един духовник си прави снимки с факлите и един друг зад него пали светилникът над самата врата. А не трябваше ли сам да се е запалил? А чудото на 2 часа и 53 минути завършва с опъване на три метрова стълба на която е покатерен друг за да запали големите кандила. Всичко е ясно. Няма и помен от мълниите и ослепяващите светлини , така характерни за този момент.

Усещате ли го Антихриста? Аз да.
Фалшиви епидеми и истерии. Агресия срещу православието. Активизирали са се всички тролове на всички фронтове да плюят вярващите и да омаловажават Великден.
Всъщност дори атаката срещу църквата е диктувана от Антихриста.
Забележете че всички сайтове си бърборят като ботове за това, за което са им навили пружинките. Темата с Възкресение Христово почти не присъства. По телевизията НА НИТО ЕДИН КАНАЛ НЯМА ФИЛМ НА БИБЛЕЙСКА ТЕМАТИКА. Нито днес, нито вчера, нито тези дни. Темата ВЪЗКРЕСЕНИЕ  е табу. Чудя се как навиха старците да им вървят по гайдата?

Нали знаете, че църквата на Божи гроб е гръцка? Нали знаете, че настоящият Вселенският патриарх нещо не е в мир с останалите православни църкви? Нали сте чували за западните му приятели? 

А знаете ли, че гръцката църква приема служението по папският календар , под ръководството на

ВСЕЛЕНСКИЯТ ПАТРИАРХ МЕЛЕТИЙ МЕТАКСАКИС

  , който е бил масон? Ние също, под мъдрото ръководство на БКП и Румъния, правим щит срещу останалите православни.

Аз съм добре и съм в мир със себе си. 

Обаче какво ги чака приятелите на Луцифера, не ми се мисли...

Очистване в Чисти Четвъртък

Умниците гонят вируси, аз пък гоня дяволи...

Понеже нашите умници ни скапаха Великдена и ни лишиха от осветена върба и осветено масло, трябва да имам някаква алтернатива за защита.
Игор Попович е в час със ситуацията. Утре ще го правя този ритуал , както и ще си приготвям четвергова сол.

Това очистване и защита се прави само на Велики четвъртък, рано сутринта.
Може да се изчистите себе си, близките, домът си и животните в него.

Ритуалът

Обезателно на жив огън /газ/ поставяте тенджера с чиста вода . Оставяте я да заври.
Нужна ви е нова игла /размерът без значение/ и билката жълт кантарион.
Билката жълт кантарион е на особена почит при народните целители. Прясното растение, като се смачка между пръстите, пуска кърваво червен сок , метафорично кръвтта на Иисус.
Когато водата заври пускате вътре иглата и след това щипка /с четири пръсти / жълт кантарион. След това добавяте светена вода.
Изчаквате водата отново да заври и казвате заклинанието три пъти .
След като кажете три пъти заклинанието, изключвате огъня и оставяте да изстине.
След като водата изстине, изваждате иглата и прецеждате. Билката изхвърляте. Такива треви според мен не се изхвърлят на мръсно място и където се тъпче, а навън на тревата, под дърво и  т.н. на чисто място. Това го знам от нашият свещенник, когато трябва да изхвърлите старата върба, старите великденски яйца, старите цветя от плащеницата.
С прецедената вода се измивате /напръсквам се / , напръсквате си дрехите, домът, хората и животните в него.

Заклинание на руски . Най-добре четете в оригинал.

Текст заговора: В добрый час, в четверговый раз, в добрую минуту говорю слова потайные, слова вековые. Как ты, Чистый четверг, от зла очищаешь, от скверны всё освобождаешь, так помоги и ты нам, Божьим людям.Игла с травой побратались, с водой святой заколыхались, в подмогу нам засобирались. Чистый четверг, игла да трава, святая вода, избавьте нас от скверны, от злого людского ока, от тяжкого рока, от порчи и проклятия, от колдовского заклятия, от слов тяжких, ужасных, от оков колдовских напрасных, от подкладов, от перекладов, от измен, от ссор в семье, от мёртвой воды на земле. И как Чистый четверг всё очистил, умыл, так и нас он воскресил, силой нас наполнил, здоровьем наградил, от грехов освободил. Будь, Божьий четверговый оберег, при нас, помогай нам Спас! Аминь

 

Мой превод на български

В добър час , единствен от четвъртъците, в добра минута казвам думи тайни , думи вековни.
Както ти чист четвъртък от злото очистваш, от всякаква поквара освобождаваш , така и помогни на нас Божиите люде / според мен тук трябва да си изредим имената своето и на близките/.
Игла и билка се побратимиха с вода светена се залюляха , да ни помогнат се събраха.
Чисти четвъртък , игла и трева, светена вода,
избавете ме от покварата и злото на хорските очи, от тежката скала , от магии и проклятия , от магически заклятия , от думи тежки и ужасни, от оковите магически напарзни, от подклади и переклади / оставете го в оригинал/,от изневяра и кавги в семейството, от мъртва вода на земята.
И както чистият Четвъртък всички изчисти и изми,
така и нас той ни възкреси, със сила ни изпълни и със здраве ни награди, от грехове ни освободи.

Да бъде защитата на Божия четвъртък с нас, да ни помогне и Спасителя! Амин!

Смъкване на магия с тамян.

Изпитано лекарство . 

Тамянът е единственото вещество, което прогонва тъмни сили. Затова в църквата при всяка литургия се кади тамян.

Ритуалът може да го направите по всяко време. На мен ми се наложи спешно по вечерните часове. 

Вземате едно брикетче , които продават във всяка църква и го запалвате. 

Върху него поставяте три едри топчета тамян и бързо започвате да четете заклинанието три пъти. Димът от тамяна трябва да идва във вас , да го вдишвате. Той дори е полезен за бронхити и при сега създалата се истерия няма да ви навреди.

Заклинанието най-добре е да четете в оригинал. 

Давам и мой превод.

«Во имя Отца и Сына и Святого Духа. Аминь. Станет раб Божий (имя), благословясь, и пойдет, перекрестясь, отцем свои прощен и матерью благословлен, из избы дверьми, из двора воротами в далече в чистое поле по восточную сторону. Течет огненная река и есть через огненную реку медяной мост и ездит медяной муж на своем медяном коне со медяным войлоком и с медяными стременами. И помолится раб Божий (имя) Спасу и Пресвятой Богородице и медяному мужу: ой, ее и ты медяной муж, почто тебе ездить через огненную реку по медяному мосту, и поезжай ты, медяной муж, ко рабу Божьему (имя) на правое плечо, а с правого на левое, а с левого под правую пазуху. Под левую пазуху, а из-под левой в сердечную утробу, и в горячую кровь, и в черную печень, и в семьдесят суставов и в семьдесят жил. И сам ты, медяной муж, вынимай из рыба Божьего (имя) всякую скорбь болезнь, и всякия притчи и призоры, и прикосы, и оговоры, маяту-дурноту, хвороту; и сам ты, медяной муж, на коне выезжай, и конем своим выкармливай и очами своими высматривай. Да в чистом поле едет встречь черемный муж и несет булатный меч, и доидоша до черемного камня и рассекает черемный муж булатным мечом камень на четыре части и раскинет на четыре стороны и развеет буйными ветрами по чистому полю, по темному лесу. Також де бы у раба Божьего (имя) рассыпалась всякая скорбь, оговоры, прикосы, маята-дурнота, хвороба по чистому полю, по темному лесу, всегда, ныне и присно, и во веки веков, аминь».

Когато прочетете три пъти горният текст, казвате :

Ладан-батюшка, помогай, порчу выправляй! Сними с меня, раба Божьего (имя) всю порчу-маету, грехоту. Пускай назад возвернётся тем, кто делал на меня зло!

***

„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин. 

Ще отида раба Божий /име/ да се благословя и ще отида да се прекръстя /аз се прекръствам/

от Отца си простен  и от Майка си благословен.

от вратата на избата , от вратата на двора в далечината до чисто поле ,до източната страна.

Тече огнена река и през огнената река има меден мост.

И язди меден мъж на своя меден кон, с медно покривало и медни стремена.

И ще се помоля раба Божий /името/ към Спасителят и Пресветата Богородица и медният мъж.

Ой Вие и ти меден мъж, защо яздиш през огнената река по медният мост.

И отиди ти меден мъж при раба Божий /име/ на дясното рамо , и от дясното на лявото и под дясната пазва и под лявата пазва и от ляво в утробата на сърцето , и в горещата кръв и в черният дроб и в седемдесетте стави и седемдесетте жили.

И сам ти меден мъж, отнеми от раба Божий / име/ всяка скръб и болка, и всички  притчи и призоры /призоръй/, и прикосы /прикосъй/, и оговоры /оговоръй/, маяту-дурноту, хвороту.

И сам ти меден мъж, коня остави и коня нахрани и с очите свои погледни.

В чистото поле срещна червен мъж и носи дамаски меч и стигна до червеният камък и разсече червеният мъж на камъка с дамаския меч на четири части и го разпръсна на четири страни и завяха буйни ветрове по чистото поле по тъмните гори. 

Така и у раба Божий / име/ да се разпръсне всяка скръб, оговоры, прикосы, маята-дурнота, хвороба по чистото поле по тъмните гори

всегда, нине и присно и вовеки веков амин. "

Като прочетете три пъти горното заклинание казвате:

Тамян -бащице помогни, вредите поправи! Отнеми от мен раба Божий /име/ цялата поквара и грехове! Нека се обърне обратно към онези, които ми направиха зло!

В оригиналният текст черемны е червен на остарял урало-сибирски. Червеният мъж е дявола.

Подчертаните в черно думи не мога да ги преведа точно, защото руснаците имат най-различни названия за различните видове магии. Най-добре е да ги прочетете в оригинал.

Първо изслушайте няколко пъти ако трябва изчитането от Игор Попович, подгответе се старателно и тогава пристъпете към действие.

Игор Попович казва, че остатъкът може да изхвърлите на улицата.

Аз си имам кандилница, където си паля тамян и оставих всичко там.

Успех! :)

Восъчни отливки -3

Тук ще ви показвам последните ми восъчни отливки .


Започвам с последната им атака. Ходили са при араби или някой който се изживява като ходжа. Щом ми излиза забулена фигура, значи ми е правена арабска магия. Тази фигура ми излиза вече два месеца. Правено ми е за забавяне на жизнените ми процеси , вероятно обмяната, в резултат на което да получа съответните здравословни проблеми. Линията в средата е тази гънка, която ми излиза всеки път от август миналата година насам. Започнали са да се ръсят здраво тук и там. Явно парите не са им проблем. Тази гънка в началото мислех че е някоя от защитие които си поставям, но това е ТЯХНА ЗАЩИТА на магията им. Здравата отливка трябва да е гладка и чиста в средата, а на мен винаги ми излиза гънка със змия. Вече показах във втората тема със снимки.

Долна част на отливката

Горната част на отливката цялата е във формата на охлюв.

 ***

Много интересна отливка. Забулената фигура може да мине за богородица, но може и да е вещица, защото не и се вижда лицето. Може и да е смъртта.
Преди време си лях восък. Излезе ми фигура с качулка, която държеше на ръце друга отпусната фигура. Викам си, това е смъртта която са изпратили за мен. Само след няколко часа почина наша близка. Направо е ужасно да си внушаваш разни работи.
Тук като че ли тази фигура отново държи някой в ръце и над тях фигура на повито бебе. Нямам представа какво са ми мислили. И всичкото това върху фигура на домашна птица.

горната част

 Отдолу се вижда фигура на мъж който е прегърнал с ръка фигурите. И има чалма. 100% магьосничество от мюсюлмани.

Долна част

***

А това е просто върхът.
Като си знам възможностите на враговете, бях нащрек за една пратка от Китай. Получих я сравнително бързо за тази карантина, за разлика от другите ми патила, което естествено ме постави още по-нащрек. Веднага като я получих я накиснах в дезинфектант. Тя е такава , че не и пречеше. Обаче , както и очаквах беше заредена с тъмна енергия. Стояла е в нечий офис.
Само след няколко часа, без причина, започна да ми прималява, да ми се връзва погледа и да ми върви ток от мозъка по гръбнака. Ясна работата. Вечерта си направих ритуал с тамян от Игор Попович. Свеща ми трещя, пращя , май даже изгасна. Окадих си и "подаръците" . Когато негативното въздействие не е било твърде дълго върху вас, резултата на изчистване го почувствате почти веднага.
Смъкване на магия с тамян

Цялата отливка във форма на змия е чиста магия според мен. Вижда се малката пратка-писмо.

Ето го и човекът.

***

Това папагалче е ново за мен. Трябва да му потърся значението.
Охлювът все още ме владее. При професионалисти са ходили.

маймунско лице , дежурната змия и горният израстък е енергийно изтичане.